ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ МОГАТ ДА СЕ НАМИРАТ КАКТО В ПРОГРЕС, ТАКА И В РЕГРЕС

Дарвинистите твърдят, че човекът и следователно културата, която притежава, напредва от първични, примитивни, племенни нива към цивилизация. Археологическите открития обаче показват, че от самото начало на човешката история са съществували периоди с общества, които са притежавали много напреднала култура, както и други, чиято култура е била по-изостанала. Всъщност през по-голямата част от времето много богати цивилизации са съществували едновременно с по-изостанали. В течение на историята по-голямата част от обществата от един и същи период са притежавали много различни нива на технология и цивилизация с огромни социални и културни различия, както е и днес. Вземете например северноамериканския континент, който днес е много напреднал от гледна точка на медицината, науката, архитектурата и технологията, и някои общества в Южна Америка, които са доста изостанали в технологията, без никакви връзки с външния свят. Болестите в много части на света се установяват посредством използване на най-развитите фототехники и анализи и се лекуват в изключително модерни болници. В други части на света обаче се смята, че болестите се развиват под влиянието на така наречените зли духове и опитите за лекуване на болния се състоят от церемонии за прогонване на тези духове. Общества като индусите, древните египтяни и шумерите, всички те съществували около 3000 г. пр.Хр., са притежавали култури, несравнимо по-богати от всяка една гледна точка от тези на гореспоменатите съвременни племена, а дори и от по-напредналите общества. Това означава, че във всички периоди на историята обществата с високо напреднала цивилизация са били способни да живеят съвместно с по-изостаналите такива. Едно общество, което е съществувало преди хиляди години, преспокойно може да е напреднало повече от такова, живеещо в 20-и век. Това показва, че не е съществувало развитие в рамките на еволюционен процес или, с други думи казано – от примитивност към цивилизованост.

Разбира се, в хода на историята, с големи крачки и постоянно развитие в науката и технологията, благодарение на натрупването на знание и опит са постигнати огромни постижения във всички сфери. Нито разумно, нито научно обаче е да обясняваме тези изменения като „еволюционен” процес, както правят еволюционистите и материалистите. Така както не съществуват физически различия между съвременния човек и този, който е живял преди хиляди години, така не съществуват и различия от гледна точка на разума и уменията. Представата, че нашата цивилизация е по-напреднала, защото мозъчният капацитет и разум на човека от 21-ви век са по-развити, е погрешна гледна точка, която се дължи на еволюционното индоктриниране. Факт е, че днес хора от много различни области имат различни разбирания и култури. Това, че един местен австралиец може да не притежава същото знание като това на учен от САЩ, не означава, че неговият мозък или разум не са се развили достатъчно. Множество хора, родени в такива общества, може дори да не знаят за съществуването на електричеството, но те все пак са високо интелигентни.

21-ви век – Колумбия

Дори през 21-ви век множество общества имат суеверни вярвания. Те се кланят на грешни божества, които нито могат да им навредят, нито пък да им помогнат. Тук ние виждаме вожд на индианците Архуако, който извършва ритуал след нападение срещу тях. Вождът казал, че викали на помощ древните духове на природата, за да усмирят планината. (Stephen Ferry, “Keepers of the World,” National Geographic, октомври 2004)

(снимката горе) Местен папуас, Австралия

21-ви век – Маями, САЩ

Докато в една част на света хората живеят в примитивни условия, на друг континент пък живеят в комфортни небостъргачи и пътуват със самолети и луксозни  пътнически кораби. Противно на твърденията на еволюционистите, както напредналите, така и „примитивните” общества винаги са съществували едновременно, точно както е и днес.

Нещо повече, през различните векове са възниквали различни нужди. Нашите стандарти за мода не са същите като тези на древните египтяни, но това не означава, че нашата култура е по-напреднала от тяхната. Докато небостъргачите са символ на цивилизация през 21-ви век, показател за цивилизованост по времето на Древен Египет са били пирамидите и сфинксовете.

Това, което е от значение, е гледната точка, от която фактите биват интерпретирани. Човек, който тръгва с предубеждението, че фактите подкрепят т. нар. еволюционно развитие, ще оцени цялата получена информация в светлината на това предубеждение. По този начин той ще се опита да подкрепи своите твърдения посредством въображаеми истории. На основата на парчета от костни останки той ще предполага множество детайли, като например как хората, които са живели в този регион, са прекарвали всекидневния си живот, тяхната семейна структура и социални взаимоотношения, по начин, пригоден към това негово предубеждение. Той ще направи заключение на базата на тези костни останки, че живите същества, на които принадлежат, са били само полуизправени и сумтящи, покрити с косми и използващи необработени каменни сечива, не защото това е, което предполагат научните доказателства, а защото неговата идеология изисква това. В действителност получените сведения въобще не предполагат един такъв сценарий. Тази въображаема картина се появява в резултат на интерпретациите в съгласие с дарвинисткия  начин на мислене.


Обстановката, в която хората живеят, не е показател за това дали техният разум е примитивен или напреднал. Във всеки един период хората са живели при различни условия, появявали са
се различни потребности. Така например архитектурното разбиране на древните египтяни е различно от нашето, но това не означава, че нашата култура е непременно по-напреднала. Един
от символите на цивилизацията на
20-и век са небостъргачите, в Древен Египет това са били пирамидите и сфинксовете.

Понастоящем археолозите, които извършват подробни интерпретации относно въпросния период на основата на фосилните останки, изваяни камъни или рисунки по стените на пещерите, не са по-различни от гореизложения пример. Въпреки всичко обаче еволюционистите все още пишат относно почти всички страни на живота на т.нар. първобитен човек на базата на предубедени анализи върху доказателствата. Техните въображаеми описания и илюстрации все още красят страниците на множество вестници и списания.

Ето един от сценариите относно всекидневния живот на така наречения първобитен човек, съставен от Луис Ликей, един от най-известните съвременни еволюционисти:

„Нека за момент си представим, че можем да се върнем назад около 20 – 30 хиляди години и да наблюдаваме поредицата от събития, които се случват в едно скално убежище. Един ловец от каменната ера броди из долината в търсене на дивеч, когато забелязва едно скално убежище оттатък стръмната скала над него. Внимателно и с изключителна предпазливост се изкачва по нея, изпълнен със страх да не би да открие, че е населено от членове на друго семейство от каменната ера, които ще се възмутят от неговото нахлуване, или пък, че е леговище на лъв или пещерна мечка. Най-после той е достатъчно близко и вижда, че то е напълно свободно, и така той влиза и извършва цялостно проучване. Той решава, че това е много по-подходящо жилище, отколкото малкото убежище, където той и семейството му живеят в момента, и отива, за да ги доведе. След това виждаме как семейството идва и се настанява в новия си дом. Запален е огън или от някои въглени, внимателно пренесени от стария дом, или посредством триенето на дървета едно в друго. (Ние не можем със сигурност да кажем какви методи човекът от каменната ера е използвал за получаването на огън, но знаем, че още от много ранни времена той е използвал огъня, защото огнищата са обща особеност на почти всички нива на периодите на обитаване на пещерите и скалните убежища.) Вероятно една част от семейството отива да събере трева или орлова папрат за изработването на груби легла, върху които ще спят, докато останалата чупи клони от дървета и храсти в близкия гъсталак и строи примитивна стена напречно на предната част на убежището. След това кожите на различни диви животни се разстилат и поставят в новия дом наред с домакинските вещи, които притежават. И сега семейството напълно се е настанило и установеният всекидневен ред отново се завръща. Мъжете ловуват и устройват капани на животни за храна, жените вероятно помагат в това и също така събират ядивни плодове, ядки и корени.” 1


Учен, който оценява едно доказателство с еволюционни предразсъдъци, може да направи множество интерпретации за съответния период. Но за да може тези предположения да бъдат приети, те трябва да бъдат подкрепени от ясни открития и данни. Досега еволюционистите не са намерили никакви доказателства, които да подкрепят техните митове за същества полухора-полумаймуни, които са общували чрез сумтене, живеели в пещери, стоели около огън облечени с кожи и ловували с първобитни оръжия. Това е само плод на въображението на еволюционистите. Науката показва, че човешките същества винаги са си били напълно хора.

Това описание, направено до най-малкия детайл, не е основано на никакви научни открития, а единствено на въображението на автора му. Еволюционистите, които разказват подобни приказки, украсявайки ги с различни научни термини, оформят всички тези подробности на основата на няколко парчета кости. (В действителност тези фосили показват, че никога не е протичал еволюционен процес – точно обратното на това, което еволюционистите твърдят!) Очевидно е, че костните парчета не могат да дадат никаква точна информация за това какви чувства са вдъхновявали хората от най-древните времена, какво е представлявал всекидневният им живот или как са разделяли работата помежду си.

Историята за човешката еволюция обаче е разкрасена с безброй много подобни въображаеми сценарии и илюстрации, и широко използвана от еволюционистите. Неспособни да се отърват от тази догма на еволюцията още от момента на излагане на теорията за първи път, те са измислили различни версии на началото на човечеството. Тяхното намерение обаче не е да осветлят хората, а да упражняват индоктриниране и пропаганда, за да ги убедят, че някога наистина е живял първобитен човек.

Множество еволюционисти се мъчат да докажат твърденията си, измисляйки такива сценарии дори при липсата на каквито и да било подкрепящи доказателства. Всяко едно откритие обаче, когато бъде интерпретирано безпристрастно, много ясно им разкрива определени факти, един от които е следният: Човек е бил човек още от деня на своята поява на този свят. Качества като разсъдък и художествени умения са били едни и същи във всички периоди на историята. Хората, които са живели в миналото, не са били първобитни, полухора- полумаймуни, както еволюционистите ни карат да повярваме. Те са били мислещи, говорещи човешки същества, точно като нас, които са изработвали произведения на изкуството и са притежавали културна и морална структура. Както ще видим след малко, археологическите и палеонтологически находки доказват това ясно и неоспоримо.

Какво ще се запази от нашата цивилизация?

Представете си какво би се запазило от днешните велики цивилизации след стотици хиляди години. Цялото наше културно натрупване – картини, скулптури и дворци – всички те ще изчезнат и ще остане само следа от настоящата ни технология. Множество материали, конструирани така, че да са устойчиви на износване и скъсване, изложени на естествени условия, постепенно започват да се износват. Желязото ръждясва. Бетонът се руши. Подземните съоръжения рухват и всички материали се нуждаят от поддръжка. Сега, представете си, че са изминали десетки хиляди години и всичко е било изложено на огромни количества дъжд, векове на свирепи ветрове, многократни наводнения и земетресения. Може би всичко, което ще остане, ще бъдат няколко гигантски парчета изваяни камъни, точно както това, което е достигнало до нас от миналото. Или може би въобще няма да остане никаква следа от нашите напреднали цивилизации, а само от племената, живеещи в Африка, Австралия или на някое друго място в света. Ако учените от бъдещето погледнат тези разбъркани останки и опишат всички общества от периода, в който живеем, като „културно изостанали”, няма ли те да са се отклонили от истината?

2 000 година

Археолозите с еволюционни предразсъдъци твърдят, че бизонските скулптури от пещерата Tuc d’Audoubert в подножието на Пиренеите в Южна Франция, които са с не по-малка художествена ценност от съвременните произведения на изкуството, като например статуята на Роден, са били изработени от така нар. първобитни хора. Техниката и естетичният вид на творбите обаче показват, че който и да ги е изработил, не е по-различен физически или умствено от съвременните човешки същества.

 

8 000 година

Ако „Мислителят” на Роден бъде открит след 6 000 години и хората го интерпретират със същите предразсъдъци, както някои учени интерпретират миналото днес, то те биха си помислили, че хората от 20-и век са се прекланяли на човек, който мисли, че все още не са се социализирали и т.н. Няма ли това да покаже колко далеч от истината са те?

 

 

Или ако някой открие творба, написана на мандарин (китайски), и направи заключение единствено на базата на този текст, че Китай са изостанала раса, която общува посредством странни знаци, това би ли отразявало истинските факти?

Нека вземем за пример скулптурата „Мислителят” на Огюст Роден, която е позната на целия свят. Представете си, че тази статуя бъде преоткрита от археолозите след десетки хиляди години. Ако тези изследователи си имат своите предубеждения за вярванията и начина на живот на нашето общество и са лишени от достатъчно историческа документация, то те спокойно биха могли да изтълкуват тази скулптура по различни начини. Те биха могли да си представят, че представителите на нашата цивилизация са се прекланяли на мислещ мъж, или биха могли да кажат, че статуята изобразява някое митологично божество.

СКРИТАТА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ

По-голямата част от това, което знаем за историята, научаваме от книгите. Читателите рядко се съмняват в съдържанието на такива книги и приемат написаното в тях за чиста монета. Но особено що се отнася до историята на човечеството, трябва още веднъж да прегледаме историческия възглед, който ни е представян. Защото в значителна степен този възглед се оформя според една теория, която днес вече няма никаква обоснованост от гледна точка на науки като биология, молекулярна биология, палеонтология, генетика, биогенетика и антропология. Наред с научното рухване на еволюционната теория нашата представа за историята, основана на нея, също става недействителна.


Ако един историк, анализиращ Втората световна война, изповяда националсоциалистически идеи, той спокойно би описал Хитлер като великолепен лидер на основата само на снимката отдолу. Снимката под нея, направена в концентрационния лагер Биркенау, обаче показва само един от примерите за ужасните масови избивания,
които е предизвикал Хитлер.

Историкът Едуард А. Фримън казва следното относно това доколко нашето историческо знание отразява действителността:

„Тъй като във всички исторически проучвания ние се занимаваме с факти, които от своя страна се появяват в рамките на контрола на човешката воля и прищевки. A доказателствата – те зависят от надеждността на хората-информатори, които могат умишлено или несъзнателно да заблудят. Човек може да лъже, той може да греши.”2

Тогава как можем да бъдем сигурни, че представената ни история е вярна?

Преди всичко трябва да се уверим в обективната сигурност на фактите, представени ни от историци и археолози. Както с по-голямата част от абстрактните понятия, така и интерпретацията на историята може да означава различни неща за различните хора. Обяснението за едно събитие може да се изменя според гледната точка на този, който го разказва. И интерпретациите на събитията обикновено са доста различни, когато бъдат разказани от хора, които не са били очевидци.

„Историята” се дефинира като хронологично записване на минали събития. Това, което придава смисъл и значение на тези събития, е как историкът ги представя. Например историята на една война може да бъде повлияна от мнението на писателя за това дали победилата страна е била права или не. Ако той изпитва симпатия към едната страна, то той ще я разгледа като „борци за свобода”, дори и да е окупирала територията на другата и да е извършила многобройни зверства.3  Например, ако разгледате историческите книги на две вражески помежду си нации, ще видите, че всяка една интерпретира едни и същи събития по напълно различни начини.

Именно това е нещото, което учените и историци еволюционисти правят днес. Без никакви определени доказателства, на които да се опрат, те представят т. нар. еволюционна история на човешките същества като безусловна истина. Те пренебрегват силното доказателство, което опровергава тяхната теория, интерпретират данните, които притежават, от гледна точка на предубеждението си и представят своята теория, която някои учени усвояват като идеология, като закон.

Днес обаче ние знаем, че „Мислителят” е творба, изработена за красота, единствено поради художествени причини. С други думи, ако изследователите десетки хиляди години след нас не притежават достатъчно информация и си имат своите предубедени идеи относно миналото, то за тях е невъзможно да достигнат до истината, защото те ще интерпретират „Мислителят” в светлината на своите предубеждения и ще обособят подходящ на тях сценарий. Следователно, оценяването на наличната информация без предразсъдъци или пристрастия, отбягването на всякакъв вид предубеждения и мисленето в по-широк спектър са от огромно значение.

Никога не забравяйте, че ние нямаме никакво доказателство за това, че обществата са еволюирали или че в миналото те са били примитивни. Тези предположения се състоят само от  догадки и се основават само на анализи на историци и археолози, които поддържат еволюцията. Така например рисунките на животни по стените на пещери отпреди 30 000 години веднага биват обяснени като първобитни рисунки, направени от пещерни хора. Тези рисунки обаче могат спокойно да ни разкажат за разбирането за естетика на хората от онова време. Художник, облечен в най-модерните за времето си дрехи, може да ги е нарисувал единствено по художествени причини. Всъщност множество учени днес подчертават невъзможността същите тези пещерни рисунки да са дело на  първобитен разум.

Друг пример е тълкуването на изострените камъни като първия инструмент, направен от „човека-маймуна”. Хората по онова време може да са моделирали тези камъни и да са ги използвали с декоративни цели. Няма никакво доказателство, а само предположение, че намерените парчета непременно са използвани от тези хора като сечива.

Учените-еволюционисти изследват данните, открити по време на разкопките, от предубедена перспектива. За да докажат теорията си, те посвоему са изменили някои фосили или избрали само тези, които са сметнали за подходящи, а останалите захвърлили настрана. Подобна игра е изиграна и за демонстрирането на това, че историята на човечеството също е еволюирала.4Американският антрополог Мелвил Херсковиц описва как е възникнала тезата за „еволюцията на историята” и начина, по който еволюционистите тълкуват данните:

„Всеки изследовател, който защитава културната еволюция, представя предполагаем подробен план на развитието на човечеството, който той сам си измисля. Поради тази причина, подобно на умишлено избраните черепи при еволюционната теория, така и тук не са взети за модел последователни събития. Голяма част от споменатите прогресии показват само едната страна на една култура.”5 

Един от най-значителните примери, потвърждаващ възгледа на Херсковиц, е проучване, проведено от еволюционния етнограф Люис Хенри Морган, който изследвал фазите, през които е преминало обществото, за да достигне до патриархалната и моногамна (еднобрачна) структура, която той твърди, че е „еволюирала” от примитивна към по-развита. Но при провеждането на това свое изследване той използвал като примери различни общества от целия свят, напълно несвързани едно с друго. След това той ги подредил по ред, съгласно с резултата, който искал да получи. Очевидно е, че от стотиците хиляди култури по света той е избрал само тези, съответстващи на тезата му.

След това Херсковиц илюстрира как Морган е пренаредил историята, за да потвърди идеите си. Започвайки с матрилинейната структура на силно примитивно австралийско племе, той начертал линия, водеща към патрилинейните американски индианци. След това той премества своята поредица към гръцките племена от праисторическия период, когато предаването по наследство е било строго установено по бащина линия, но без строга моногамия. Последното вписване във възходящата му скала било представлявано от съвременната цивилизация – с наследство по бащина линия и строга моногамия.

Херсковиц прави следния коментар относно тази въображаема поредица:

„Но тази поредица от гледна точка на историческия подход е доста въображаема…”6

КАКВО ЩЕ СЕ ЗАПАЗИ СЛЕД ДЕСЕТКИ
ХИЛЯДИ ГОДИНИ?

В сравнение с човешката история продължителността на живота на материалите, използвани често в строителството, индустрията, технологичните изделия и множество други сфери на съвременния живот, е сравнително кратка. Ако хората преди десетки хиляди години са живели в изключително естетични дървени сгради, напълно разбираемо е, че много малко доказателства биха се запазили до днес. Представете си, че нашата цивилизация бъде унищожена от ужасно бедствие. Колко от нея би се запазило след стотици хиляди години? Ако хората от бъдещето биха ни смятали за примитивни на основата на няколко кости и парчета каменни основи, то колко точни биха били техните тълкувания?


След десетки хиляди години съвременните каменни къщи, показани тук, няма да изглеждат по-различни от останките, открити при разкопките в Чатал Хююк. При естествени условия първо ще изгние дървеният материал, а след това металът ще се разяде. По всяка вероятност всичко, което ще се запази, ще бъдат каменни стени, керамични кани и купи. При това положение нито едно от твърденията, направени от бъдещите археолози, че всички хора от 2000-те години са водели примитивен начин на живот, очевидно няма да отразява истината. Днешните еволюционисти се намират в същото положение.


Дворецът Чиран в Истанбул след изгарянето му и унищожаването на неговия вътрешен дизайн и декорация. Някой, който погледне към двореца в това
му състояние, никога не може да добие цялостна представа колко великолепен е бил той някога.

Дворецът Чиран в реставрираното му състояние с цялостно завършената си декорация.

След десетки хиляди години всичко, което ще остане от днешните сгради, ще бъде няколко каменни блока. Дървените материали и предметите, направени от желязо, ще изгният. Например нищо няма да се запази от прекрасните рисунки по стените на двореца Чиран (в Истанбул), от неговите красиви мебели, разкошни пердета и килими, от полилеите и останалите осветителни тела. Тези материали ще изгният и изчезнат. Някой, който попадне на останките на двореца Чиран в далечно бъдеще, може да види единствено няколко големи каменни парчета и може би някои от основите на двореца. Ако на базата на това се предположи, че хората в наше време все още не са били установили уседнал начин на живот и са живели в примитивни убежища, направени чрез трупане на камък върху камък, то този анализ би бил напълно погрешен.

Останките, които са се запазили до днешни дни, може някога да са били изключително красиви сгради, точно както дворецът Чиран. Ако човек постави мебели върху тези останки и ги декорира с пердета, килими и лампи, резултатът отново би бил доста впечатляващ.

В Корана се споменава, че миналите общества са били силно напреднали от гледна точка на изкуството, архитектурата, културата и знанието. В един айят ни се съобщава, че обществата в миналото са били силно превъзхождащи:

„И не ходят ли по земята, та да видят какъв бе краят на онези преди тях? Бяха по-силни от тях и с повече следи по земята…” (Коран, 40:21)


ХОРАТА, ЖИВЕЛИ ПРЕДИ 1.5 МИЛИОНА ГОДИНИ, СЪЩО СА ЗАЩИТАВАЛИ И СА СЕ ГРИЖЕЛИ ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ


В специално издание на списание Дискавър (Discover), оценяващо най-големите открития на годината, бе отделено значително място на това откритие, което разкри, че хората преди милиони години са се грижели за болните и са се интересували от тяхното благосъстояние. Това откритие, което било съобщено в статия под заглавието „Хомо еректус* грижел ли се е за предците си?”, разкри, че хората никога не са живели като животни в нито един период на историята, а винаги са водели човешки
начин на живот.

Фосил, открит в Дманиси, Грузия, през 2005 г., още веднъж разкрива, че сценарият за „еволюцията на човешката история” не отразява действителността. Според еволюционните ненаучни твърдения първите човешки същества са живели като животни без семеен живот или социален ред. Фосил на череп, принадлежащ на възрастно човешко същество, открит от палеонтолога Давид Лордкипанидзе, обаче показва, че тези твърдения не са верни.

Откритият фосил принадлежи на възрастен човек, който е имал само един останал зъб. Учените вярват, че собственикът на черепа е имал и други болести наред с липсата на зъби. Това, че този човек е останал жив до напреднала възраст, въпреки че е притежавал толкова много слабости, представлява значително доказателство, че за него е била оказвана грижа и че останалите са се интересували от благосъстоянието на другите. Лордкипанидзе казва:

„Очевидно е, че това е бил болен човек… Ние смятаме, че това е добър аргумент за това, че този индивид е бил подпомаган от останалите членове на групата.” (Discover Special Issue, Vol. 27, No 1, s. 28)

Еволюционистите твърдят, че човешките същества са развили социално културно поведение най-малко 1.5 милиона години след смъртта на собственика на този череп. Ето така въпросният фосил опровергава еволюционните твърдения, показвайки, че преди милиони години хората са изпитвали състрадание към болните, грижели са се за тях и са ги защитавали. Това откритие още веднъж показва, че хората никога не са живели като животни, а винаги са живели като човешки същества.

(*) Еволюционистите твърдят, че Хомо еректус е бил междинен вид между маймуна и човек в предполагаемата еволюция на човека. Истината обаче е, че не съществува никаква разлика между скелета на съвременния човек и този на Хомо еректус, който е напълно изправен и съвършено човешки.


1. L.S.B.Leakey, Insanin Atalari, Turk Tarih Kurumu Yayinlari: Ankara, 1988, sf.8
 2. Edward A.Freeman, Race and Language, The Colonial Press, New York: 1900
 3. Ahmad Thomson, Making History, Ta-ha Publishers Ltd, London, 1997, sf.4
 4. Abram Kardiner, Posthumous Essays by Branislau Malinowski, Scientific American, June 1918, sf.58
 5. Melville Herskovits, Man and His Works, Knopf: NY, 1950, sf. 467
 6. Melville Herskovits, Man and His Works, Knopf: NY, 1950, sf.476