ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ МОГАТ ДА СЕ НАМИРАТ КАКТО В ПРОГРЕС, ТАКА И В РЕГРЕС

Напредналото изкуство в пещерите


Една от стенните рисунки, открити в пещерата Ласко (Lascaux). Очевидно е, че това не би могло да е дело
на първобитен човек, който току-що се е отделил
от пътя на маймуните

Еволюционистите твърдят, че преди около 30-40 000 години в Европа и в доста по-ранен период в Африка т.нар. маймуноподобни хора са преминали през внезапно преходно развитие и внезапно се сдобили със способността да мислят и да изработват неща, точно както съвременните човешки същества. Това е така, тъй като археологическите открития от този период представляват значително доказателство, което еволюционната теория не може да обясни. Според твърденията на дарвинистите технологията на каменните сечива, която се е запазила непроменена в продължение на почти 200 000 години, е била внезапно заменена с по-напреднала и бързо развиваща се занаятчийска технология. Така нареченият първобитен човек, който неотдавна бил слязъл от дърветата и започнал да се модернизира, изведнъж развил художествен талант и започнал да гравира или рисува рисунки с удивителна красота и изтънченост по стените на пещерите, както и да изработва изключително красиви украшения като огърлици и гривни.

Добре, но какво е причинило едно такова развитие? Как и защо „първобитните хоминиди” са се сдобили с такова художествено умение? Учените-еволюционисти не притежават никакво обяснение как това би могло да се е случило, въпреки че предлагат разнообразни хипотези. Еволюционистът Роджър Люин описва трудностите, които дарвинистите срещат по отношение на този въпрос, в книгата си „Произходът на съвременните хора” (The Origin of Modern Humans) така: „Може би поради всестранната несигурност на все още незавършения археологически регистър учените отговарят на тези въпроси по множество различни начини.”7

Археологическите открития обаче разкриват, че човекът е имал културно разбиране, откакто съществува. Възможно е това разбиране от време на време да е напредвало, от време на време изоставало или претърпявало резки промени. Но това не означава, че е настъпил някакъв еволюционен процес, а по-скоро културно развитие и изменениe. Появата на произведенията на изкуството, които еволюционистите характеризират като „внезапно изменение”, не показва никакъв биологичен прогрес на хората (и особено от гледна точка на умствените способности). Хората по онова време може да са претърпели разнообразни обществени промени и тяхното художествено и творческо разбиране да се е изменило, но това не съставлява доказателство за какъвто и да било преход от примитивност към модерност.


Ако по-късните поколения трябва да оценят
настоящите произведения на изкуството в светлината на еволюционните предразсъдъци, то биха се появили доста различни мнения относно нашето общество. Еволюционистите от бъдещето биха могли да видят творбите на Салвадор Дали или Пабло Пикасо, или на други сюрреалисти и да предположат, че хората от нашите дни са били доста примитивни. Това обаче въобще няма да отразява действителността
на фактите.

В средата: „Човекът с лулата”, Пабло Пикасо; „Китара”, Пабло Пикасо
Вляво: „Пламтящ кон”, Салвадор Дали
Вдясно: „Мек часовник в момента на Големия взрив“, Салвадор Дали

Противоречието между археологическите останки, оставени от хората от миналото, и анатомичните и биологични останки, които би трябвало да съществуват, според еволюционистите, още веднъж доказват невалидността на дарвинистките твърдения относно този въпрос. (В следващите глави ще разгледаме подробни данни, които научно унищожават предполагаемото родословно дърво на човека, което е основното твърдение на дарвинизма.) Еволюционистите твърдят, че човешкото културно развитие трябва да е било съвсем пропорционално на биологичното развитие. Например хората вероятно първо са изразявали своите чувства посредством прости рисунки, впоследствие развили това, докато тяхното постепенно развитие не достигнало кулминационна точка в художественото постижение. Ранните художествени останки от човешката история обаче напълно опровергават това твърдение. Пещерните рисунки, гравюри и релефи, които по общо мнение се смятат за първите примери на изкуство, доказват, че човешките същества от тази епоха са притежавали много възвишено разбиране за естетика.

Учените, провели проучвания в пещерите, оценяват тези рисунки като най-значителните и ценни творби в историята на изкуството. Светлосенките в тези рисунки, използването на перспектива и употребата на тънки линии, чувството за дълбочина, майсторски отразено в релефите, и естетичните шарки, които се появяват, когато слънчевите лъчи огреят гравюрите, всичко това е доказателство за развитие, което еволюционистите не могат да обяснят, защото според дарвинисткия възглед особености като тези би трябвало да са се появили много по-късно.

Множество пещерни рисунки, намерени във Франция, Испания, Италия, Китай, Индия, части на Африка и множество други области по света, ни дават важна информация за миналата културна структура на човечеството. Стилът и техниките на оцветяване, използвани в тези рисунки, са с такова качество, че удивяват изследователите. Въпреки това обаче учените-дарвинисти оценяват тези рисунки посредством собствените си предразсъдъци и интерпретират тези творби по пристрастен начин така, че да съответстват на еволюционните им приказки. Те твърдят, че същества, които едва придобили вид на съвременен човек, са рисували рисунки на животните, от които се страхували или ловували, и правили това в крайно примитивни условия в пещерите, в които живеели. Техниките, използвани в тези творби обаче, показват, че техните художници са притежавали изключително дълбок разум и са можели да го изобразят по най-внушителния начин.

Използваните художествени техники също показват, че хората по онова време въобще не са живели в примитивни условия. Нещо повече, тези картини по стените на пещерите не са доказателство за това, че хората тогава са живеели в тези пещери. Възможно е художниците да са живели в къщи наблизо, но да са избрали да направят своите рисунки по стените на пещерата. С какво чувство и мисли те са избирали какво да изобразяват е нещо, известно единствено на самите художници. Относно тези рисунки са извършени множество спекулации, от които най-нереалната интерпретация е, че те са направени от същества, които все още са били в примитивно състояние. Всъщност доклад, публикуван в научната уеб страница на Би Би Си на 22 февруари 2000 г., съдържал следните редове относно пещерните рисунки:

„. . . ние винаги сме се изумявали от тях, но смятаме, че са направени от първобитни хора... Но според двама учени, работещи в Южна Африка, този възглед относно древните художници е напълно погрешен. Те вярват, че рисунките са доказателство за едно сложно и модерно общество.”8 


Стенни рисунки, открити в Алжир и датиращи отпреди около 9 000 години
Бизонски релефи в пещерата Tuc d’Audoubert (вдясно)

Рисунките отразяват визията и идейното разбиране на техния художник. Ваденето на заключения от тези рисунки за това какво хората по онова
време са ядели, в какви условия са живели и какви са били социалните им взаимоотношения, и след това заявяването, че тези коментари са напълно верни, е ненаучен начин на поведение. В резултат на предубедените си становища еволюционистите упорито продължават да описват хората от миналото като първобитни. Може да бъде забелязано, че човешките фигури
на тази рисунка са облечени в плат с шарки на рибена кост. Това показва,
че хората по онова време не са били диваци, бродещи наоколо
полуголи, както еволюционистите твърдят.

Ако нашите съвременни произведения на изкуството бъдат анализирани със същата логика хиляди години по-късно, то биха възникнали редица спорове относно това дали обществото от 21-ви век е било първобитно племенно общество или развита цивилизация. Ако след около 5 000 години бъдат открити неувредени картини на съвременни художници и ако не се е запазила никаква писмена документация относно днешните дни, то какво хората от бъдещето биха си помислили за нашия век?

Ако хора от бъдещето открият творби на Ван Гог или Пикасо и ги оценят от еволюционна гледна точка, то как биха погледнали на нашето съвременно общество? Пейзажите на Клод Моне щяха ли да породят коментари като „Индустрията все още не се е развила и хората са водели земеделски начин на живот” или коментари от сорта на „Хората, все още неспособни да четат или пишат, са общували посредством разнообразни скици”? Щяха ли абстрактните рисунки на Василий Кандински да им дадат някакво прозрение относно нашето съвременно общество?

Изключителните техники на рисуване в пещерното изкуство

Във френските Пиренеи пещерата Нио (Niaux) е изпълнена с най-впечатляващите рисунки, създадени от хора, живели в предисторическите времена. Изследване с радиовъглерод, осъществено на тези рисунки, показва, че те са били завършени преди около 14 000 години. Рисунките от пещерата Нио са открити през 1906-а и оттогава са изследвани изключително задълбочено. Най-украсената част от пещерата е в ъгъл, формиран от голяма дупка в тъмната част, известна като „Черната зала” (Salon Noir). В своята книга „Произходът на съвременните хора” (The Origin of Modern Humans) Роджър Люин прави следния коментар относно тази част, в която има изображения на бизони, коне, елени и диви кози: „... подредени в квадрати и създават впечатление на предвидливост и предпазливост при рисуването им.”9


Пигментите, използвани в пещерните рисунки, са направени от микстури, които дори студент по химия трудно би  възпро-извел. Тези съединения притежават много сложна формула и могат да бъдат получени днес единствено от инженери химици в лаборатории. Очевидно е, че бои, получени от вещества като талк, барит, калиев фелдшпад и биотит, изискват задълбочени химични знания. Невъзможно е да характеризираме техните производители като предполагаемо „новоразвили се”.

Тук художникът е направил триизмерна илюстрация. Това е ефект, който единствено хора, добре обучени в областта на изкуството, могат да използват, и е отвъд способностите на много.

Хората, които са изработили пещерните рисунки, датиращи от 35 000 г. пр.н.е., са използвали бои, съдържащи химични вещества като манганов двуокис, железен окис, железен хидроокис и дентин (вътрешната част на зъбите на гръбначните животни, състояща се от колаген и калций). Ако поискате някой, който не е минал през никакво обучение по химия, да възпроизведе която и да било от боите, използвани в тези рисунки, то той не би знаел кое химично вещество да използва, откъде и как да го намери и с кои други вещества трябва да го смеси. Освен това хората по онова време добре са познавали животинската анатомия, както се вижда от употребата на прах от колаген и калций от зъбите на гръбначните животни.

Конят долу вдясно е една от рисунките от пещерата Нио. Проучванията са показали, че рисунката е на около 11 000 години. Близката прилика между този кон и тези, живеещи в региона днес, е забележителна от гледна точка на разкриване на умението на художника, който очевидно притежава силно развито творческо чувство. Това, че въпросните рисунки са направени върху стените на пещера, в никакъв случай не е доказателство, че художниците са водели първобитен живот. Твърде вероятно е те да са използвали тези стени като платно, което е въпрос на лично предпочитание.

Един важен елемент относно тези картини, който е пробудил най-голям интерес у учените, е използваната техника на рисуване. Изследванията са показали, че художниците са добивали специални съединения, смесвайки естествените и местни компоненти. Без съмнение това показва способност за мислене, планиране и произвеждане далеч отвъд постиженията на някое същество, което все още е в примитивно състояние. Люин описва тази техника на рисуване така:

„Материалите за рисуване – пигменти и минерални добавки – са били внимателно избирани от хората от Късния палеолит и грундирани в рамките на 5 до 10 микрометра, за да добият специфична смес. Черният пигмент, както може да се предположи, е бил въглен и манганов двуокис. Но истинският интерес бе към добавките, от които изглежда, че имаше четири различни рецепти, които изследователите номерираха от едно до четири. Добавките спомагат за избистряне на цвета на пигментите и както се подразбира и от името им, добавят маса към боята, без да променят цвета й. Четирите рецепти за добавки, използвани в Нио, са били талк, смес от барит и калиев фелдшпад, само калиев фелдшпад и калиев фелдшпад, смесен с голямо количество биотит. Клотс и неговите колеги експериментирали с някои от тези добавки и открили, че са изключително ефективни.”10

Тази високо напреднала техника е доказателство за това, че в миналото никога не е съществувало никакво същество, което би могло да бъде характеризирано като първобитно. Още от появата на първия човек на земята той е бил превъзхождащо същество със способност да мисли, говори, разсъждава, разбира, анализира, планира и произвежда.

Творбите, открити в пещерата Бломбос, отново сриват сценария за човешката еволюция!

Открития по време на археологическите разкопки в пещерите Бломбос (Blombos) на брега на Южна Африка още веднъж опровергаха сценария на човешката еволюция. Дейли Телеграф (Daily Telegraph) помести статия относно тази история под заглавието „Човекът от каменната ера не е бил толкова безмълвен”. Множество други вестници и списания също отделиха място за тази история, отбелязвайки, че „теориите относно първобитния човек трябва напълно да бъдат променени”. Например Би Би Си Нюз (BBC News) съобщи, че: „Учените казват, че откритието показва, че съвременният начин на мислене се е развил много по-рано, отколкото са смятали”.11


Нанизите и разнообразните декоративни предмети, показани по-горе, са били открити в пещерите Бломбос. Те разкриват, че хората по онова време са разбирали от изкуство и са изпитвали наслада от красотата и привлекателните неща. Тези неща не биха могли да са дело на т. нар. първобитни същества. 

Откритото в Бломбос били парчета от глинени форми за боя отпреди 80-100 000 години. Предполага се, че те са използвани за боядисване на тялото и други произведения на изкуството. Преди това откритие учените предполагали, че способността на човешкия капацитет да мисли, разбира и произвежда се е развила най-рано преди 35 000 години. Тези нови открития напълно унищожили тези предположения. Хората по онова време, които еволюционистите характеризират като първобитни и дори полумаймуни, са притежавали способност да разбират и произвеждат точно както съвременните хора.

Зашеметяващи рисунки в пещерата Шове

Рисунките, открити в пещерата Шове (Chauvet) през 1994 г., предизвикаха огромен отзвук в научния свят. Преди това произведенията на изкуството в Ардеш (Ardeche), 20 000-годишните изображения в Ласко (Lascaux) и 17 000-годишните творби в Алтамира, Испания, бяха привлекли значително внимание. Но рисунките в Шове са доста по-стари от тези. Въглеродното изчисление на възрастта разкри, че тези рисунки са на около 35 000 години. В списание Нешънъл Джиографик (National Geographic) се появи следният коментар:

„Първите снимки плениха както специалистите, така и обществеността. От десетилетия учените твърдят, че изкуството е напредвало бавно и последователно от първобитни драсканици към ярки, натуралистически изображения… Приблизително два пъти по-стари от намерените в най-известните пещери, рисунките от Шове представят не апогея на предисторическото изкуство, а най-ранното му известно нам начало.”12 

„Конното табло” в пещерата Шове е дълго приблизително 6 метра. Удивително красивите рисунки в пещерата изобразяват носорози в атака, коне с гъста грива, бизони, лъвове и диви кози. Едно толкова високоразвито изкуство, създадено по време, в което еволюционистите очакват да видят единствено примитивни драсканици, е нещо, което не може да бъде обяснено от гледна точка на еволюционната теория.

В светлината на високоразвития творчески усет, очевиден от пещерните рисунки, списание Нешънъл Джиографик характеризира художниците, които са ги нарисували, като „Хора като нас”.


Горе вляво: Рисунка на леопард от пещерата Шове, направена с
помощта на червена охра
Горе вдясно: Разрез от приблизително 6-метровото „Конно табло”

16 500-годишни астрономически схеми в Ласко

В резултат на изследванията си д-р Майкъл Рапенглък, изследовател от Мюнхенския университет, разкрил, че рисунките, нарисувани по стените на прочутите пещери Ласко (Lascaux) в Централна Франция, имат астрономическо значение. Той пресъздал на компютър фигурите от стените на пещерите, използвайки фотограметрична техника, която показва, че геометричните дъги, кръгове, ъгли и прави линии, които се появили, биха могли да имат специално значение. Към компютърните изчисления били добавени всички стойности, отнасящи се до еклиптичния ъгъл, ъгъла на отклонение на равноденствието, симетричното движение на звездите, диаметъра и радиуса на Слънцето и Луната и изкривяванията и радиуса на кривината на Вселената. В резултат на това станало ясно, че тези линии се отнасят към различни съзвездия и специфични движения на Луната. Би Би Си Нюз (BBC News) съобщи следната информация в научния си раздел:

„Предисторическа карта на нощното небе бе открита на стените на прочутите изрисувани пещери в Ласко, Централна Франция. Картата, която се смята, че датира отпреди 16 500 години, представя три ярки звезди, известни днес като „Летен триъгълник”. Сред фреските в Ласко бе открита и карта на съзвездието Плеяда… Открити през 1940 г., стенописите разкриват творческия талант на нашите далечни предшественици. Но рисунките също така могат да ни представят и тяхното научно знание.”13   


Според научните изследователи точките в долната част на конната рисунка навярно изобразяват 29-дневния цикъл на Луната.

Редът от 13 точки под рисунката на елена изобразява половината от месечния лунен цикъл.

Според твърденията на дарвинистите хората, които са нарисували тези рисунки, току-що са слезли от дърветата. Тяхното интелектуално развитие все още дори не е било започнало. Но както творческата стойност на тези рисунки, така и резултатите от последните проучвания напълно опровергават тези твърдения. Който и да е оставил тези рисунки, е притежавал много възвишено разбиране за естетика, развита творческа техника и научни познания.

ФИГУРИ НА КРАВИ В ПЕЩЕРАТА ЛАСКО





ФИГУРИ НА БИЗОНИ В ПЕЩЕРАТА ЛАСКО


Горе вляво: Северната стена на така наречената „Ротонда” в пещерата Ласко
Горе вдясно: Животински фигури от пещерата Ласко на 17 000 години 
Горе в средата: Фигура на кон

В тези рисунки движението и жизнеността са изобразени по съвършен начин.  Те са изключително естетични и с качество, равно на това на тези, нарисувани от хора с академично образование. Невъзможно е да се каже, че човек, който е изработил такива образи, е бил умствено недоразвит.

 

 

 

 

 

Статията от уебсайта на Би Би Си, озаглавена „Установен е най-старият лунен календар”, съдържа информация, която още веднъж опровергава дарвинистките твърдения за „еволюцията на обществата”.

Релефите и рисунките в Южна Африка смайват еволюционистите

Тези релефи на жирафи, които са на около 7 000 години, са били създадени толкова съвършено, че създават впечатление, че стадото е в движение. Очевидно тази рисунка е дело на мислещи хора, способни да преценяват и изразяват себе си, и притежаващи творческо разбиране.

Тази 7 000-годишна рисунка също така представя човек, който свири на музикален инструмент. На неотдавна заснета снимка (долу вляво) на представител на племето Дзу от Ботсвана се вижда, че той свири на подобен инструмент. Забележителен е фактът, че днес се свири на подобен на използвания преди 7 000 години музикален инструмент! Това е още един поразителен пример, който срива твърденията на дарвинистите. Цивилизацията не винаги напредва, както твърдят дарвинистите, понякога тя може да се запази непроменена в продължение на хиляди години. Докато този човек продължава да свири на древен инструмент, който е използван от 7 000 години насам, от другата страна на планетата се композират дигитални симфонии с помощта на най-развитите компютърни технологии. И двете култури съществуват по едно и също време.

Горе вляво: Фигура на човек, който свири на музикален инструмент, на 7 000-годишна рисунка ни показва, че хората по онова време са притежавали музикална култура и знание, и следователно са били умствено развити и образовани. 

Горе вдясно : На снимката е показан местен съвременен ботсванец, който свири на подобен инструмент.

 

7. Roger Lewin, The Origin of Modern Humans, W.H. Freeman and Company, New York, 1993, sf. 148
 8. BBC News, 22 Subat 200
9. Roger Lewin, The Origin of Modern Humans, W.H. Freeman and Company, New York, 1993, sf. 193
10. Roger Lewin, The Origin of Modern Humans, W.H. Freeman and Company, New York, 1993, sf. 193
11. BBC News, 10 January 2002
12. National Geographic, Agustos 2001, sf. 156
13. BBC News, 9 Agustos 200