ПОРАЗИТЕЛНИТЕ ОСТАНКИ НА
ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ

Според погрешната представа на социокултурната еволюция, излагана през различните периоди от идеолози като Август Комте, Хърбърт Спенсър и Люис Хенри Морган, и по-късно комбинирана с теорията на Чарлс Дарвин, всички общества са еволюирали от примитивна към сложна цивилизация. Тази грешка, която била развита през късния 19-и век и чието влияние нараснало в периода след Първата световна война, формира предполагаемата „научна основа” на расизма, колониализма и безмилостното движение на еврениката (държавен расизъм). Обществата в различните части на света с различни култури, цвят на кожата и физически особености са били изложени на нечовешко отношение, предизвикано от превръщането в живо дело на това ненаучно предубеждение. 


Днес наред с високонапредналите цивилизации съществуват и изостанали такива. Това, че някои общества са технологически по-напреднали, обаче не означава, че те умствено или физически са по-развити.

Писатели и мислители като Адам Фъргюсън, Джон Милър и Адам Смит твърдят, че обществата са еволюирали, минавайки през четири основни стадия: лов и събиране, отглеждане на добитък, селско стопанство и накрая търговия. Според твърденията на еволюционистите първобитният човек, който току-що се бил отделил от маймуните, единствено ловувал и събирал растения и плодове посредством възможно най-простите сечива. С постепенното нарастване на разума и уменията им хората започнали да опитомяват животни като овце и едър рогат добитък. След това техният разум и умения се развили до равнище, при което да са способни да се занимават със селско стопанство, и най-накрая - да могат да се ангажират в занаятчийство и търговия. Напредъкът и последните открития в археологията, антропологията и останалите клонове на науката обаче лишават от сила понятието „културна и социална еволюция”. Това не са нищо друго освен материалистически опити за изобразяване на човека, все едно че е еволюирал от  безразсъдните животни, и за включване в науката на този мит, в който вярват поради философски причини.

Това, че хората са били способни да оцелеят посредством ловуване или земеделие, не показва, че те умствено са били по-развити или по-изостанали. С други думи, нито едно общество, което се изхранва чрез лов, не прави това, защото е по-изостанало или умствено по-близко до маймуните. А това, че едно общество се занимава със земеделие, пък не означава, че то се е отдалечило от животинския начин на живот. Дейността на никое общество не показва, че неговите представители произхождат от други живи същества. Тези дейности не оформят нови по-развити от гледна точка на разума и уменията същества посредством предполагаемия еволюционен процес, т.е. не създават нов вид същество. Множество племена, които са технологично изостанали, днес се занимават само с лов и селско стопанство, но това в никакъв случай не ни навежда на мисълта, че те са по-малко хора. Същото е в сила както за човешките същества, които ще живеят след десетки хиляди години, така и за тези, които са живели преди десетки хиляди години. Вторите не са били първобитни хора, нито пък тези от бъдещето ще бъдат по-развит вид.

Това, че хората преживяват посредством ловуване или земеделие, не показва, че те са умствено по-развити или по-изостанали. С други думи, едно общество, което се изхранва чрез лов, не прави това, защото е по-изостанало или умствено по-близко до маймуните. Нито пък това, че едно общество се занимава със земеделие, означава, че то се е отдалечило от животинския начин на живот.

Никога не са съществували първобитни хора като показаните на илюстрацията. Тази и
подобни илюстрации са плод на въображението на учените-дарвинисти и нямат
никаква научна стойност.

 

Изграждането на еволюционна история на цивилизацията на основата на начина на живот на обществата е ненаучен подход. Тази перспектива се основава на това, че разнообразните археологически разкопки са интерпретирани според материалистическите предубеждения на учените. Това догматично вярване допуска, че човешките същества, които са използвали каменни сечива, са били хора-маймуни, които са сумтели, вървели със свити колена и прегърбени и са проявявали поведение, подобно на животните. Нито една от намерените останки обаче не ни дава никаква улика за умствените способности на тези хора. Това са само предположения. Както вече казахме, ако след 100 000 години бъдат открити различни форми на съвременното изкуство и ако хората от бъдещето не притежават по-голяма информация, то на тази основа те вероятно биха направили доста различни интерпретации относно днешните човешки същества и технологията, която притежаваме.

Както виждаме, представата, че обществата са еволюирали, не е основана на никакво научно доказателство. Основата на тази теория е ненаучният възглед, който погрешно твърди, че човекът първоначално е притежавал маймунски мозък. Антропологът-еволюционист от Харвардския университет Уилям Хауелс прави признание, като казва, че еволюционната теория повдига други въпроси, не относно тялото, а относно поведението. Те са свързани с философията, защото установяването на научните факти е много по-трудно. Хауелс казва, че поведението не може да се превърне във вкаменелост по начина, по който може черепът, и че то не може да се запази както каменните сечива и следователно съществуват много слаби податки за това какво може да се е случило в античното минало. Той също така отбелязва, че просто е невъзможно хипотезите да бъдат тествани.33

Всъщност напоследък повечето социални учени признават грешките в еволюционния възглед. Тези учени отбелязват, че социалната еволюционна теория противоречи на науката в следните точки:

1. Тя е тясно свързана с етническата дискриминация, лансирайки пристрастни интерпретации относно различни общества – например с допускането, че западните общества са по-цивилизовани.

2. Теорията предполага, че всички общества напредват по един и същи път, използвайки еднакви методи и споделяйки едни и същи цели.

3. Тя оценява обществото от гледна точка на материалистическите стандарти.

4. Тя е доста несъвместима с откритията. Множество общности, които живеят в примитивни условия, притежават по-цивилизовани душевни ценности, отколкото различни общества, третирани като модерни – с други думи, те са миролюбиви и равноправни. Поради начина им на хранене голяма част от тях също така са по-здрави и по-силни.

Както тези точки ясно показват, представата, че обществата напредват от примитивни към „еволюирали”, е несъвместима с научните факти. Тази теория е основана на интерпретации, изопачени под въздействието на материалистическата идеология. Останките и артефактите, които миналите цивилизации са оставили след себе си, разкриват грешките в измамата за „еволюцията на историята и културата”.

Следите на миналото отричат еволюцията

Откритията от миналите цивилизации правят невалидна теорията за „напредъка от първобитност към цивилизованост”. Когато разгледаме хода на историята, истината, която се появява, е, че хората винаги са се радвали на същия интелект и творческа способност. Творбите, изработени от хората преди стотици хиляди години, и следите, които са оставили след себе си, в действителност притежават много по-различни значения от това, което еволюционистите твърдят. Когато погледнем към същите тези следи, виждаме, че хората от всички минали векове, със своя интелект и способности, са извършвали нови открития, задоволявали са нуждите си и са строяли собствените си цивилизации. Фактори като природни ресурси и климат са играли важна роля, но човешките същества винаги са формирали цивилизации и са предавали своето знание и опит на следващите поколения.

Изпратените вестители помогнали на своя народ да се развие и да напредне, преминавайки през големи промени. Вдъхновени от Бога, те са притежавали подробни научни познания. Например Пророкът Нух (Ной) (м.н.) е познавал корабостроителната технология. От сведенията, представени в Корана, ние научаваме, че неговият кораб (Ноевият ковчег) е бил с парна енергия. (Бог знае най-добре):

„Когато дойде Нашата повеля и кипна пещта [таннур], рекохме: “Натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези, за които имаше слово отпреди, и всеки, който е вярвал.” А вярваха заедно с него само малцина.” (Коран, 11:40)

Таннур е вид пещ, която днес все още се използва в различни области. В айята се казва, че тази пещ кипи. Ето така ние разбираме, че Ноевият ковчег (кораб) става готов за движение с кипването на пещта. Всъщност в своите тълкувания Елмали Хамди Язър казва, че ковчегът е бил „един вид параход, задвижван от пещ”:

„Таннур: В речника тази дума е обяснена като затворена пещ или огнище. Думата „фара” означава кипене и избликване с голяма сила и интензивност… С други думи, това подсказва, че корабът не е бил с платна, а е бил задвижван от пара, доставяна от пещ.”34

Огромни постижения в науката, изкуството и технологията са били осъществени също по времето на  Пророка Сулайман (Соломон) (м.н.). Коранът например посочва, че по негово време са били използвани транспортни средства, бързи колкото самолети:

„И на Сулайман [подчинихме] ­ вятъра... Утринният му ход бе колкото месец, и вечерният ­ колкото месец…” (Коран, 34:12)

Този айят ясно показва, че дългите разстояния е можело да бъдат изминавани бързо. Това сочи към вятърните превозни средства, които са използвали технология, подобна на тази, използвана в наши дни. (Бог знае най-добре.) Нещо повече, Коранът съобщава, че:

„Правеха за него те каквото пожелае ­ светилища и изваяния, и блюда, колкото басейни, и закрепени котли. О, роде на Дауд, служете [на Аллах] с признателност! Малцина от Моите раби са признателни.” (Коран, 34:13)

С други думи, Пророкът Сулайман (Соломон) (м.н.) е карал работниците си да използват много напреднали строителни и архитектурни технологии. В един друг айят се казва така:

„И сатаните ­ едни да строят, други да се гмуркат.” (Коран, 38:37)

Фактът, че Пророкът Сулайман (Соломон) (м.н.) е можел да управлява сатаните – гмурци, показва мястото и добива на подводните ресурси. Процесите на добив на подводен нефт и скъпоценни метали и обработването им изисква високоразвита технология. Тези айяти наблягат на това, че такава технология е съществувала и също така е била и прилагана.

Друг айят разкрива: „разтопихме за него медта като извор” (Коран, 34:12). Употребата на разтопена мед показва съществуването на напреднала технология, използваща електричество, по времето на Пророка Сулайман (Соломон) (м.н.). Както знаем, медта е един от най-добрите проводници на метал и топлина, поради което представлява основата на електрическата индустрия. Изразът „разтопихме за него медта като извор” най-вероятно посочва, че голямо количество електричество е било произвеждано и използвано в множество технологични сфери. (Бог знае най-добре.)

Няколко айята разкриват, че Пророкът Дауд (Давид) (м.н.) е имал добри познания в областта на металообработването и изработването на доспехи:

„… И размекнахме за него желязото. [И му рекохме]: „Направи широки ризници и ги оразмери! И вършете праведни дела! Зрящ съм Аз за вашите дела.” (Коран, 34:10-11)

В Корана също така е споменато, че Зу-л-Карнайн (м.н.) е построил стена между две планини, която не е могла да бъде изкатерена или пробита от народите по онова време. Според свързан с това айят той е използвал железни късове и разтопена мед:

[Зу-л-Карнайн рече:] „Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!” Рече: „Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, рече: „Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!” (Коран, 18:96)

Тези сведения показват, че Зу-л-Карнайн (м.н.) е използвал железобетонна технология. Желязото, един от най-здравите материали, използвани в строителството, е от значение за увеличаване на силата на архитектурни творения като сгради, мостове и язовири. От този айят става ясно, че той е поставил железните късове по дължина и изливайки хоросан над тях, направил една устойчива подсилена бетонена структура. (Бог знае най-добре.)

В надписите на древните цивилизации от Средна Америка се споменава за висок мъж, с брада и бели одежди, който дошъл при тях. Те също така съобщават, че за един кратък период от време вярата в един Бог се била разпространила и настъпил внезапен напредък в науката и изкуството.

Множество пророци като Якуб (Яков), Юсуф (Йосиф), Муса (Мойсей) и Харун (Аарон) (Бог да ги благослови и с мир да ги дари) са били изпратени на Египет. Тези пратеници и хората, които им повярвали, може да са имали голямо влияние върху бързия художествен и научен прогрес, постигнат от египтяните през различните времена.

Мюсюлманските учени, които следват Корана и Сунната на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари), са извършили значителни открития в сферите на астрономията, математиката, геометрията, медицината и други науки. Това е допринесло за настъпването на огромни промени и значителен напредък в науката и социалния живот. Една част от тези Мюсюлмански учени и техните дела са следните:

Абд aл-Латиф aл-Багдади е известен със своя труд по анатомия. Той поправя по-ранни грешки относно много от костите в тялото, като например долната челюст и гръдния кош. Неговото произведение „Ал-ифада ва-л-и'тибар” било оформено през 1788 г. и преведено на латински, немски и френски език. В книгата си „Макалатун фиал-Хавас” пък той изучавал петте сетивни органа.

Ибн Сина (Авицена) описал начините на лечение на множество болести. Най-известната му творба „Китаб ал-Канун фи ат-Тибб” (Книга на лечението и Канон на медицината) била написана на арабски език и преведена на латински през 12-и век. До 17-и век тя била преподавана и считана за основен учебник в европейските университети. Голяма част от медицинските сведения в нея днес все още се използват.

Закариа Казвини срива множество погрешни представи относно мозъка и сърцето, които от времето на Аристотел дотогава били смятани за верни. Информацията, която той дава относно тези два органа, е много подобна на нашите съвременни знания.

Закариа Казвини, Хамдуллах Муставфи ал-Казвини (1281-1350) и Ибн Нафс, всички те изучавали анатомия и формирали основата на съвременната медицинска наука.

Али ибн Иса написал тритомова творба върху очните заболявания - „Тазкират ал-Каххалин”. Първият том е изцяло посветен на анатомията на окото и съдържа изключително ценна информация. По-късно книгата била преведена на латински и немски език.

Aл-Байруни демонстрирал 600 години преди Галилео Галилей, че Земята се върти, и също така 700 години преди Нютон изчислил и нейния диаметър.

Али Кушчу изготвил първата карта на Луната, като една от областите там е наименувана на него.

Табит ибн Курра открил диференциалното смятане векове преди Нютон.

Aл-Баттани е първият, открил тригонометрията.

Абу'л Вафа носи отговорността за това тригонометрията да се сдобие с понятия като секанс и косеканс.

Ал-Кваризми пише първата книга по алгебра.

Ал-Магхриби открива уравнението, известно като триъгълник на Паскал, 600 години преди самия Паскал.

Ибн Хайтам е откривателят на оптиката. Бейкън и Кеплер са се възползвали от неговите творби. Галилео е използвал неговите творби в своето откритие на телескопа.

Ал-Кинди изложил относителността и теорията за относителността 1 100 години преди Айнщайн.

Акшамсаддин, който живял приблизително 400 години преди Паскал, бил първият, който открил съществуването на микроби.

Али ибн Аббас извършил първата операция на рак.

Ибн Джаззар описал причините и лечението на проказа.

Мюсюлманските учени, само една малка част от които са изброени по-горе, извършили велики открития, които щели да формират основата на съвременната наука, следвайки Корана и пътя на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари).

Както се вижда, множество хора от ранното минало са постигнали напредък в изкуството, медицината, технологията и науката посредством изпратените им пратеници. Подчинявайки се на пророците и поучавайки се от техните съвети и насърчения, те се сдобили със знание, което по-късно са предали на следващите поколения. В допълнение, общества, които понякога се отвръщали от истинската религия и развивали суеверни вярвания, чрез усилията на тези пратеници се върнали отново към вярата в единствен Бог.

Когато откритията от миналите векове бъдат разгледани подробно без предразсъдъци, то вярната „история на човечеството” може ясно да бъде разбрана.

Както вече споменахме, „изостаналите” и „напреднали” цивилизации са можели да съществуват едновременно във всеки един исторически период, така както съществуват и днес. Днес ние се радваме на космическа технология, докато хора от другите части на земното кълбо живеят в примитивни условия. Ето така в миналото, докато, от една страна, Древният Египет е имал славна цивилизация, в някои части на Африка са живели доста изостанали общества. Маите, които са изграждали високоразвити градове и от следите, които са оставили след себе си, става ясно, че са притежавали несъмнено напреднала технология, са изчислили орбитата на планетата Венера и са открили луните на планетата Юпитер, а от друга страна, хора от много области на Европа, които са вярвали, че Земята е център на Слънчевата система. Докато египтяните са прилагали успешно мозъчна хирургия, в други области пък хората са вярвали, че болестите са причинени от предполагаеми зли духове.

Със своята правна система, литература, разбиране за изкуство и астрономически познания шумерите са изградили в Месопотамия една изключителна цивилизация, докато в други части на света са живели общества, които все още били неграмотни. Следователно, по същия начин както не всички съвременни цивилизации са напреднали, така и в миналото никога не е имало време, през което са съществували само изостанали общества, което е обратно на това, което еволюционистите твърдят.

Досега разгледахме доказателства, спадащи към различни периоди на историята, и разгледахме примери от културите на хората, живели преди десетки или стотици хиляди години. Когато погледнем към по-близката история, отново се натъкваме на доказателства за това, че човешките същества винаги са си били хора: Със своята култура, наука и технология велики цивилизации ни показват кулминационните точки, достигнати от човешкия разум преди хиляди години. Величествената цивилизация на Египет, установена в началото на третото хилядолетие преди новата ера, е един от примерите. Тук си имаме работа не с „примитивни” хора, които неотдавна са разделили пътищата си с маймуните, а с цивилизовани човешки същества, които може да се забележи, че са наследили друга цивилизация, която е съществувала в продължение на хиляди години преди тях. Същото се отнася и за шумерите, маите, инките и ацтеките, които са живели приблизително по едно и също време.

С напредване на технологията през 20-и век археологическите проучвания силно се ускориха и започнаха да се откриват все повече и повече доказателства относно истинската история на човечеството. Ето така стана ясно, че животът в Египет и останалите цивилизации преди хиляди години от много страни е бил подобен на този, който ние водим днес. И най-вече археолозите установили огромни постижения, направени от древните египтяни, шумерите и маите в областта на медицината, индустрията и изкуството.

 

33. William Howells, Getting Here: The Story of Human Evolution, Compass Press, Washington, DC.,1993,
стр. 229
34. http://www.kuranikerim.com/telmalili/hud.htm