ПОРАЗИТЕЛНИТЕ ОСТАНКИ НА
ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ

БЕЗИЗХОДИЦАТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА НА РЕЧТА

Разказвайки мита за еволюцията на човешката история, еволюционистите се изправят пред редица сериозни проблеми. Единият е как първоначално е възникнало човешкото съзнание. Другият е свързан с появата на речта – една особеност, която отличава човешките същества от всички останали живи същества.

Когато ние говорим, благодарение на речта, можем да споделим своите мисли и да ги изразим по такъв начин, че отсрещната страна да може да ги разбере. Въпреки че това изисква високо специализирани мускулни движения на устните, гърлото и езика, ние почти не осъзнаваме това. Ние просто „искаме” да говорим. Звуците, сричките и думите се появяват чрез хармоничното свиване и отпускане на около 100 различни мускули, а изреченията, разбираеми от другите, се формират посредством подходящата поредица на граматични елементи като подлог, допълнение и местоимение. Фактът, че ние не правим нищо друго освен да „поискаме” да използваме едно такова умение, базирано на толкова комплексни етапи, очевидно показва, че речта не е просто умение, появило се от основните биологични структури.


По целия свят съществуват много раси, които говорят различни езици и всеки един от тези езици е много сложен. Еволюционистите не могат дори да си представят как би могла тази комплексност да се е появила постепенно.

Човешкото умение да се говори е едно изключително сложно явление, което не може да бъде обяснено от гледна точка на въображаемите изисквания или механизми на еволюционния процес. Въпреки прекалено дългите проучвания еволюционистите не могли да представят нито едно доказателство за това, че едно изключително сложно умение като речта е еволюирало от простите животински звуци. Дейвид Примек от Пенсилванския университет излага ясно този неуспех, като казва: „Човешката реч представлява смущение за еволюционната теория…”64

Добре известният езиковед Дерек Бикъртон обобщава причините за това „смущение” така:

„Може ли речта да се е появила направо от някоя черта на човекоподобните маймуни? Не. Прилича ли на формите на комуникация на животните? Не… нито една маймуна досега, дори в резултат на усилено обучение, не се е сдобила дори с основите на синтаксиса… как се появяват думите, как се появява синтаксисът. Но тези проблеми лежат в основата на речевата еволюция.”65

Всички езици по света са сложни и дори еволюционистите не могат да си представят как нещо толкова сложно би могло да е придобито постепенно. Според биолога-еволюционист Ричард Доукинс всички езици, дори и племенните, които се смятат за най-примитивни, са много сложни:

„Моят ясен пример е речта. Никой не знае как тя се е появила... Също толкова неясно е и възникването на семантиката, на думите и техните значения… всичките хиляди езици по земята са много сложни. Аз съм склонен да смятам, че те са се развили постепенно, но не е много ясно, че е станало така. Някои хора смятат, че речта е започнала внезапно, създадена от един гений на определено място и в определено време.”66

Двамата мозъчни изследователи-еволюционисти У. К. Уилямс и Дж. Уейкфилд от Държавния университет в Аризона казват следното по въпроса:

„Въпреки липсата на доказателство за междинните стадии на речевата еволюция алтернативите са трудни за приемане. Ако някои особености, характерни за вида, не са еволюирали малко по малко, то изглежда, че съществуват само два начина за обясняване на появата й. Тя или е поставена на място от някоя все още неоткрита сила, може би чрез божествена намеса, или пък е била последица от някаква относително рязка промяна в развитието на вида, може би някакъв вид спонтанна и широко разпространена мутация… но случайното естество на една такава неочаквана мутация прави това обяснение да изглежда съмнително. Както беше отбелязано (Пинкър и Блум, 1990), вероятността за появата на мутация в една система, толкова сложна и очевидно толкова съвършено подходяща за задачата си като речта, е удивително ниска.”67

Професорът по лингвистика Ноам Чомски прави следния коментар относно сложността на речевата способност:

„Дотук не споменах нищо относно произхода на речта. Причината за това е, че съществува малко, което би могло да се каже. Освен от периферна гледна точка, тя до голяма степен остава мистерия.”68

За човек, който не е попаднал в капана на еволюционните предразсъдъци, произходът на речевото умение е напълно ясен. Всемогъщият Аллах е този, Който е дарил това умение на човека. Бог вдъхва на хората речта и ги кара да говорят, както е съобщено и в един от айятите на Корана:

„… Ще каже: „Накара ме да говоря Аллах, Който кара всяко нещо да проговори. Той ви сътвори първия път и при Него е вашето завръщане.” (Коран, 41:21)

По същия начин, по който еволюционистите са неспособни да обяснят комплексността на биологичните структури, които осигуряват говора, също така са неспособни да обяснят и възникването на съзнанието, което прави речта възможна. Човешкото съзнание и сложността на езика показват, че речта е била сътворена от възвишен Разум, който принадлежи на Всемогъщия Бог, нашия Господ.

 

64. Swisher III, Roger Lewin, Java Man, Abacus, London, 2002, стр. 205
65. Derek Bickerton, "Babel's Cornerstone," New Scientist (vol. 156, October 4, 1997), стр. 42
66. Richard Dawkins, Unweaving the Rainbow Boston, Houghton-Miflin Co., 1998, стр. 294
67. Wilkins, W.K. & Wakefield, J., Brain evolution and neurolinguistic preconditions. Behavioral and Brain Sciences 18 (1): 161-226
68. Noam Chomsky, Powers and Prospects, стр.16