ВЪВЕДЕНИЕ

Според еволюционното историческо разбиране човешката история се поделя на няколко периода, точно както става и с предполагаемия ход на човешката еволюция. Въображаеми понятия като Каменна епоха, Бронзова епоха и Желязна епоха са важна част от еволюционната хронология. Тъй като този въображаем портрет е представян в училищата, по телевизията и вестниците, то повечето хора го приемат без всякакво съмнение и си представят, че човешките същества някога са живели в епоха, през която са използвали само примитивни каменни сечива и технологията е била неизвестна.

Когато обаче бъдат разгледани внимателно археологическите открития и научни факти, излиза наяве една много различна картина. Следите и останките, достигнали до днешни дни – сечива, игли, парчета от флейта, лични украшения и накити – показват, че от културна и социална гледна точка хората винаги, във всеки един период от историята са водили цивилизован живот.

НИКОГА НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛА КАМЕННА ЕРА

През предполагаемия период, описван от еволюционистите като каменна епоха, хората извършвали богослужение, слушали посланието, проповядвано от изпратените им пратеници, строели сгради, готвели храна в кухните си, разговаряли със семействата си, посещавали съседите си, имали са шивачи, които да им шият дрехи, били са лекувани от доктори, проявявали са интерес към музиката, изобразителното изкуство, изработвали са статуи и, с една дума, са водели един напълно нормален живот. Както показват археологическите открития, с течение на историята са настъпили промени в технологията и натрупаното знание, но човешките същества винаги са живели като човешки същества.


Тази огърлица от камъчета и раковини от Късния неолит разкрива не само майсторството и вкуса на хората от онова време,  но също така и че те са притежавали необходимата технология, за да изработват такива украшения.

Съдове, модел на маса и лъжица, които датират между 7 000 и 11 000 г. пр.н.е., осигуряват важна информация за жизнените стандарти на хората от онова време. Според еволюционистите хората от онази ера наскоро са били усвоили заседнал начин на живот и току-що са започнали да стават цивилизовани. Тези изделия обаче показват, че не съществува нищо липсващо от културата на тези хора и че те са водели напълно цивилизовано съществувание. Както ние правим днес, така и те са седели на маса, хранили са се, използвайки чинии, ножове, лъжици и вилици, приемали са гости, предлагали им закуски, т.е. водели са нормален живот. Когато откритията бъдат разгледани като цяло, ние виждаме, че с техния художествен усет, медицинско знание, технически средства и всекидневие хората от неолита са водели напълно човешки живот, точно както тези преди и след тях.


Нанизи на 12 000 години

Според археолозите тези камъни, датиращи от около 10 000 г. пр.н.е., са използвани като нанизи. Съвършено оформените дупки в едни толкова твърди камъни са особено забележителни, като се има предвид, че инструментите, с които би трябвало да са пробити, са изработени от желязо или стомана.

Копче на 12 000 години

Вляво: Тези костни копчета, използвани около 10 000 г. пр.н.е., показват, че хората от това време са притежавали дрехи със закопчаване. Едно общество, което използва копчета, също така би трябвало да е запознато и с шиене, изработване на платове и тъкане.

Флейтите на картината са на около 95 000 години. Хората, които са живели преди десетки хиляди години, са имали музикална култура.

Медно шило на 12 000 години

Това медно шило, което датира от около 10 000 г. пр.н.е., е доказателство, че по време на въпросната епоха металите са били познавани, добивани и обработвани. Медната руда, която е минерал в кристална или прахообразна форма, може да бъде открита по старите и твърди скали под формата на жила. Едно общество, което изработва медно шило, трябва да познава медната руда, да може да я извади от вътрешността на скалата и да притежава технологичните средства, с които да я обработи. Това ни показва, че те не са излезли от първобитността толкова скоро, както еволюционистите твърдят.

От 9 до 10 000-годишни игли и шило

Тези игли и шило, които датират от около 7 000 до 8 000 г. пр.н.е., ни представят важно доказателство за културния живот на хората от това време. Хората, които използват шишове и игли, очевидно водят един напълно човешки живот, а не животински, както твърдят еволюционистите.

Преди стотици хиляди години хората живеели в къщи, занимавали се със селско стопанство, разменяли стоки, произвеждали тъкани, хранели се, посещавали роднини, проявявали интерес към музиката, рисували картини, лекували болните, извършвали богослужението си и водели нормален живот, както правят хората днес. Хората, които се вслушвали в пророците, изпратени им от Бог, вярвали в Него, единия и единствен Господ, докато останалите се кланяли на идоли. Вярващите, със своята вяра в Бог, съблюдавали моралните ценности, повелени им от Него, докато останалите спазвали суеверни обичаи и извършвали извратени ритуали. Във всяко време от историята, точно както и днес, е имало хора, които вярват в съществуването на Бог, така както и езичници и атеисти.

Разбира се, през цялата история винаги е имало такива, които живеят в по-прости, по-примитивни условия, както и общества, които водят цивилизован живот. Но това в никакъв случай не представлява доказателство за така наречената еволюция на историята, защото, докато една част от света изстрелва космически совалки в космоса, хора, населяващи други земи, все още са лишени от електричество. Това обаче не означава, че тези, които строят космически кораби, са умствено или физически по-развити, т.е. са напреднали повече по предполагаемия еволюционен път и са станали по-културно развити, нито пък, че другите са по-близко до въображаемия човек-маймуна. Това само показва разлика в културите и цивилизациите.

Еволюционистите не могат да обяснят археологическите открития


Това сечиво, изработено от обсидиан – тъмно вулканично стъкло – датира отпреди 10 000 г. пр. н.е. Обсидианът е невъзможно да бъде оформен единствено чрез удрянето му с камък.

Когато разгледате историята на човечеството според еволюционистите, то вие ще забележите подробните описания на това как уж първобитните предшественици на човека са прекарвали своя всекидневен живот. Всеки впечатлен от уверения, авторитетен стил, но който няма много познание по въпроса, може спокойно да сметне, че всички тези „художествени реконструкции” са основани на научни доказателства.Учените-еволюционисти правят подробни описания, сякаш са живели преди хиляди години и са имали възможността да извършват наблюдения. Те казват, че когато предполагаемите ни прадеди започнали да стоят изправени на два крака и ръцете им останали свободни, започнали да изработват каменни сечива и за един много дълъг период от време не са използвали други сечива освен тези, направени от камък и дърво. Едва в един много по-късен период започнали да използват желязо, мед и месинг. Тези обяснения обаче са основани по-скоро на погрешно тълкуване на откритията в светлината на еволюционистките предубеждения, отколкото на научните доказателства.


Едно от доказателствата, че никога не са съществували първобитно мислещи хора-маймуни, е тази 40 000-годишна флейта. Научните проучвания показват, че флейти като тази, основани на съвременната седемнотна западна скала, са били използвани преди десетки хиляди години.

В своята книга „Археология: Едно много кратко въведение” (“Archaeology: A Very Short Introduction”) археологът Пол Бахън казва, че сценарият на еволюцията на човечеството не е нищо друго освен вълшебна приказка, като добавя, че голяма част от науката се основава на такива приказки. Той набляга на това, че използва думата „приказка” в положителен смисъл, но че те все пак са си приказки. Той след това приканва читателите си да разгледат традиционните особености на т. нар. човешка еволюция: готвене и палене на огън, тъмни пещери, ритуали, изработване на сечива, остаряване, борба и смърт. Колко от тези предположения, се пита той, са основани на кости и истински останки и колко на литературен критерий?


Лъжиците показват, че хората по онова време са имали добри маниери при хранене. Това е още едно доказателство, че те не са водели първобитен живот, както твърдят еволюционистите.

На Бахън не му се ще открито да отговори на въпроса, който задава, а именно, че човешката предполагаема еволюция е основана по-скоро на „литературни” критерии, отколкото на научни такива.

Всъщност в тези обяснения има множество въпроси без отговор и логически противоречия, които човек, който мисли в унисон с еволюционната догма, няма да може да забележи. Еволюционистите посочват Каменната епоха например, но не могат да обяснят как сечивата или останките от това време са били изсечени и оформени. По същия начин те никога не могат да обяснят „как крилатите насекоми летят, въпреки че твърдят, че на динозаврите са им пораснали крила, опитвайки се да ловят насекомите”. Те се опитват да забравят и да накарат хората да забравят за тази страна на въпроса.

Оформянето и изсичането обаче не е лесна работа. Не е възможно да бъдат изработени съвършено правилни и остри като бръснач инструменти, каквито са останките, достигнали до нас днес, посредством стърженето на един камък в друг. Разрязването на твърди камъни като гранит, базалт или долерит (черен кристалинен камък, по-твърд от гранит) на тънки пластове като дървесинна каша, без да се раздробят, е възможно единствено чрез използването на стоманени пили, стругове, рендета и други инструменти за разрязване и оформяне на камъни. Еднакво очевидно е и че гривни, обеци и гердани, датирани на десетки хиляди години, не е възможно да са били изработени чрез използването на каменни инструменти. Малки дупки в предмети като тези не могат да бъдат направени с камъни. Украшенията по тях не могат да бъдат изработени чрез стържене. Съвършенството на въпросните предмети показва, че трябва да са били използвани други инструменти, направени от твърди метали.

Множество археолози и учени са провели изпитания, за да проверят дали толкова древни артефакти биха могли да бъдат изработени в условията, които еволюционистите предполагат. Например професор Клаус Шмид провел един такъв експеримент върху гравюрите по каменните блокове в Гьобекли Тепе в Турция, които се смята, че датират отпреди 11,000 години. Той дал на работници каменни инструменти от вида, който еволюционистите твърдят, че са били използвани по онова време, и поискал от тях да направят подобни гравюри на подобни скали. След двучасова работа без почивка всичко, което работниците успели да свършат, било неясна линия.

ИЗМАМАТА ОТНОСНО „ПОЛИРАНИЯ КАМЪК”

От запазилите се до днес археологически останки най-впечатляващите са от каменоделството. За да може на камъка да бъде придадена една толкова детайлна и правилна форма, в повечето случаи е необходимо използването на здрави стоманени инструменти. Човек не може да изработва правилни форми и шарки чрез моделиране и триене на един камък с друг. За прецизното рязане на твърди камъни като гранит и изработването на шарки върху тях е от изключително значение наличието на техническа инфраструктура.

Едната от гривните на горната рисунка, тази отляво, е изработена от мрамор, а другата – отдясно, от базалт. Те датират отпреди 8 500 – 9 000 г. пр.н.е. Еволюционистите твърдят, че през този период са били използвани единствено сечива, изработени от камък. Но базалтът и мраморът са изключително твърди материали. За да може тези камъни да бъдат превърнати в такива извити и заоблени халки, е необходимо използването на стоманени остриета и инструменти. Не е възможно да са били отрязани и оформени без употребата на стоманени инструменти. Ако дадете на някого един камък и го накарате да го използва, за да превърне парче базалт в гривна като тази на картината, какъв ли успех би имал той? Триенето на един камък в друг или удрянето им един в друг, разбира се, не може да изработи гривна. Нещо повече, тези артифакти показват, че хората, които са ги изработили, са били цивилизовани индивиди с усет за естетика и разбиране за красота.

Илюстрациите показват ръчно изработени инструменти от обсидиан и кост, куки и други предмети, изработени от камък. Очевидно е, че човек не би могъл да получи толкова правилни форми, удряйки сурови материали с камък. Грубите удари просто ще счупят костта и ще попречат на постигането на желаната форма. По същия начин е очевидно, че тези материали, изработени от твърди камъни като гранит и базалт, не могат да бъдат толкова правилно отрязани, оформени и изострени чрез удари с камък. Тези камъни са отрязани правилно, все едно че се реже плод. Техният блясък идва не от това, че са били полирани, както еволюционистите твърдят, а от самото им разрязване. Тези, които са изработили тези предмети, трябва да са имали инструменти от метал и стомана, които да им позволят да оформят тези материали както си пожелаят. Плочите от твърд камък могат да бъдат отрязани толкова прецизно единствено използвайки по-твърд материал като стоманата.

Множество каменни сечива са се запазили остри и лъскави, което се дължи на прецизното рязане и оформяне. Това, че учените еволюционисти определят тази лъскавина като полиране и приемат този период като „Полирана каменна ера”, е напълно ненаучно. Не е възможно полирането да бъде съхранено в продължение на хиляди години. Въпросните камъни са лъскави поради точното им отрязване, а не поради това, че са полирани, както се твърди. Тази лъскавина произлиза от вътрешността на самия камък.



Тази каменна гравюра е на 11 000 години – когато според еволюционистите са били използвани единствено груби каменни сечива. Една такава творба обаче не би могла да бъде изработена чрез триене на един камък в друг. Еволюционистите не могат да представят никакво разумно, логично обяснение за релефи като този, оформени толкова прецизно. Разумни хора, използващи инструменти от желязо или стомана, трябва да са изработили тези и подобни на тези творби.

Вие можете да направите подобен експеримент вкъщи. Вземете парче твърд като гранит камък и се опитайте да го превърнете в острие на копие от вида, използван от хората, живели преди 100 000 години. Но не ви е позволено да използвате нищо друго освен това парче гранит и камък. Какъв успех смятате, че бихте имали? Можете ли да изработите екземпляр със същата съвършена острота, симетрия, гладкост и лъскавина като тези, които са открити в историческите останки? Нека отидем още по-далеч, вземете парче гранит с големина 1м2 и се опитайте да гравирате рисунка на животно на него, придавайки й усещане за дълбочина. Какъв резултат бихте получили, ако гравирате тази скала с друго парче твърд камък? Очевидно е, че при липсата на инструменти, направени от стомана и желязо, вие няма да можете да изработите нито просто острие на копие, нито пък впечатляваща каменна гравюра.


За отрязването и оформянето на тази 550 000-годишна ръчна брадва толкова прецизно трябва да са били необходими инструменти, направени от по-твърди материали като желязо или стомана. 

Каменоделството и каменорезбарството сами по себе си са области, които изискват специализация. Наличието на необходимата технология за изработването на стоманени пили, стругове, рендета и други инструменти също е от голямо значение. Това ни показва, че по онова време тези сечива са били направени и „примитивната” технология е била доста напреднала. С други думи, твърденията на еволюционистите, че са били познати само прости каменни сечива, че не е съществувала никаква технология, са измислици. Подобна „Каменна ера” никога не е съществувала.

Напълно приемливо е обаче нито един стоманен или железен инструмент, използван при рязането и оформянето на камъните, да не се е запазил до днешни дни. При естествени условия и особено във влажна и киселинна среда всички видове метални инструменти се окисляват и рано или късно изчезват. Всичко, което ще остане, ще са само парчета камъни, на които ще им е необходимо по-дълго време, за да изчезнат. Но изучаването на тези парчета и изразяването на предположение, че хората по онова време са използвали само камъни, не е научно разсъждение.

Всъщност множество еволюционисти сега признават, че археологическите открития съвсем не подкрепят дарвинизма. Ричард Ликей - археолог-еволюционист, признава, че е невъзможно археологическите открития и най-вече каменните сечива да бъдат обяснени от гледна точка на еволюционната теория:

„Всъщност в археологическите съобщения могат да бъдат намерени конкретни сведения за несъстоятелността на дарвинистките хипотези. Ако Дарвиновото изложение бе правилно, то ние трябваше да очакваме да видим едновременна поява в археологическите и фосилни архиви на доказателства за ходенето на два крака, технологията и нарасналия мозъчен размер. Но не виждаме. Дори само един аспект на предисторическия архив е достатъчен, за да покаже, че хипотезата е грешна: архивът на каменните оръдия на труда.” (Richard Leakey, The Origin of Humankind, Basic Books, New York, 1994, s. 12)

(1) Каменни инкрустации, датиращи отпреди приблизително 10 000 г. пр.н.е.

(2) Чукала, датиращи отпреди 11 000 г. пр.н.е.

(3) Сечиво от обсидиан, датиращо отпреди 10 000 г. пр.н.е.

(4) Каменни предмети, датиращи отпреди 11 000 г. пр.н.е.

(5) Произведение на каменоделството, датиращо отпреди 9 000 – 10 000 г. пр.н.е. със следи от инкрустации от малахит

(6) Вдлъбната каменна инкрустация, наподобяваща на пирон, датираща отпреди приблизително 10 000 г. пр.н.е.

(7) Чук, датиращ отпреди 10 000 г. пр.н.е.

Тези каменни сечива датират средно отпреди 10 000 – 11 000 г. пр.н.е. Представете си, че искате да направите който и да било от тези предмети, удряйки или триейки един камък в друг по начина, по който еволюционистите твърдят, че е било по онова време. Опитайте се да направите правилни дупки като тези на фигура 4. Няма значение колко пъти сте ударили парчето скала в ръката си, вие никога няма да можете да направите една такава съвършена дупка. За да успеете, ще ви бъде необходима бормашина, направена от някакъв по-твърд материал като стомана.