ВЪВЕДЕНИЕ

Въображаемата еволюционна хронология

Извършвайки класификация на историята, еволюционистите тълкуват откритите предмети  в съгласие със собствените си догматични теории. Те наричат периода, през който са били произвеждани бронзови предмети, Бронзова ера и на базата на твърдението си, че в най-древните цивилизации металите не са били известни, предполагат, че желязото е започнато да се използва много по-често.

Както вече споменахме обаче, желязото, стоманата и множество други метали се оксидират и изгниват бързо, много по-бързо от камъните. Някои метали като бронз, които се оксидират по-трудно, обаче може да са се запазили за по-дълго време от останалите. Следователно напълно естествено е откритите предмети, изработени от бронз, да са по-стари, а тези, направени от желязо - от много по-скорошно време.

В допълнение, не е логично да отстояваме идеята, че общество, което е способно да произвежда бронз, не познава желязото, че общество с техническо знание да произвежда бронз не използва никакви други метали.

Бронзът се получава при добавянето на калай, арсен и антимон и малко количество цинк към медта. Всеки, който създава бронз, би трябвало да има ефективно знание относно химичните елементи мед, калай, арсен, цинк и антимон, да знае каква е температурата им на топене и да притежава пещ, в която да ги разтопи и смеси. Без всичките тези познания би било много трудно произвеждането на успешна сплав.

На първо място, медната руда се намира в стари, твърди скали под формата на прах или кристалин (която също така се нарича „самородна мед”). Едно общество, което използва мед, трябва първо да притежава определено ниво на знание да я идентифицира под формата на прах в тези скали. След това трябва да построи рудник за извличането на медта, за отделянето й от скалата и изкарването й на повърхността. Очевидно е, че тези неща не могат да бъдат направени, използвайки каменни или дървени сечива.


Тези парчета мед, датиращи отпреди 8 000 – 10 000 г. пр.н.е., се смята, че са били използвани като мъниста. Хората по онова време са притежавали техническото умение да откриват мед и да работят с нея.


НАХОДКИ НА МИЛИОНИ ГОДИНИ, ЗА КОИТО ЕВОЛЮЦИОНИСТИТЕ НЕ МОГАТ ДА ДАДАТ ОБЯСНЕНИЕ

Според еволюционната теория живите организми са еволюирали от бактерии до хора, чрез отделни етапи, които настъпват във въображаема последователност, продължаваща милиони години. Според този сценарий човекът е последното еволюирало живо същество и неговото развитие продължава в рамките на последните 20 000 години. Научните открития и фосилните данни обаче не осигуряват нито едно доказателство за това, че такова развитие някога се е случвало. Всъщност те показват, че такова развитие е невъзможно.


Тази метална сфера е само една от седемте хиляди, намерени в един слой в Южна Африка, който се смята, че датира отпреди милиони години. Внимателно оформените бразди, които те притежават, не биха могли да са резултат от някакъв природен феномен. Това откритие показва, че металът е използван още от най-ранни времена и че в продължение на милиони години хората са притежавали технология за изработването на фини бразди в метала.

Други открития, включващи сечива и декоративни предмети, някога използвани от човешките същества, датират отпреди милиони години. Дарвинистите са напълно неспособни да поставят в своето въображаемо еволюционно дърво което и да било човешко същество, което е живяло преди 100 или дори преди 500 милиона години – време, през което те твърдят, че не са съществували други организми освен бактерии. Разбира се, те не могат да направят това, защото, както всички останали същества, Бог е сътворил и човека от небитието, единствено повелявайки „Бъди”. Следователно извършването на открития относно останки на хора, които са живели преди 500 милиона години, е толкова вероятно, колкото и намирането на такива на хора, живели преди 100 години. Бог, който е сътворил всичко от небитието, несъмнено може да сътвори каквото и живо същество Си пожелае, в който и период от историята да Си пожелае. Това, разбира се, е много лесно за Бог, който притежава безпределна сила и мощ. Дарвинистите обаче не могат да разберат този факт, което е и причината, поради която не могат да дадат обяснение за всичките доказателства за Сътворението. Те нямат никакъв отговор, освен да повтарят сценарии, които вече са били опровергани от научните факти. Но с всеки изминат ден доказателствата, добивани от археологическите разкопки, все повече рушат еволюционната догма.


През 1912 г. двама служители на Градския електрически завод в Томас, Оклахома, направили поразително откритие, докато товарели въглища. Те попаднали на голямо твърдо парче въглен, което било твърде голямо, за да бъде използвано, и така единият от служителите го строшил. Когато направил това, той открил желязно гърне в него. Когато гърнето било извадено, неговите очертания можели да се видят и в двете парчета на въглена. След изслед-ването на въглена множество експерти определили, че гърнето е на възраст между 300 и 325 милиона години. Това откритие не може да бъде обяснено от еволюционистите, които твърдят, че използването на желязото е започнало около
1 200 г. пр. н.е.

Изданието на списание Сайънтифик Америкън (Scientific American) от 5 юни 1852 предава доклад относно откритието на останки на метален плавателен съд на около 100 000 години. Плавателният съд с камбанообразна форма наподобявал на цинк по цвят или на смесен метал със значително количество сребро. На повърхността му имало прецизно изработени букети с цветя и лоза или венци. Еволюционистите, които твърдят, че металът не е бил използван през най-ранните периоди, най-вероятно не биха могли да дадат обяснение за това откритие. Очевидно е, че хората, които са сътворили този артифакт, са имали напреднала култура, способна да изработва метални сплави и да обработва метал.

Медната руда трябва да бъде изложена на нажежен до червено огън, за да може да се втечни. Температурата, необходима за разтопяването и рафинирането на медта, е 1,084.5оC (1,984oF). Също така трябва да има апарат или духало, който да осигури устойчив поток на въздух към огъня. Всяко едно общество, което работи с мед, трябва да е построило пещ, за да може да произвежда една такава голяма топлина, и също така трябва да е изработило и такова оборудване като черпак и щипки, които да се използват в пещта.

Това е само кратко обобщение на техническата инфраструктура, необходима за обработването на медта. Произвеждането на по-твърдия бронз, с добавянето на калай, цинк и останалите елементи към медта, е дори още по-сложно, защото всеки един метал изисква различни процеси. Всички тези факти показват, че обществата, които са се занимавали с разработване на мини, производство на сплави и металообработка, би трябвало да са притежавали подробно знание за това. Не е нито логично, нито разумно да твърдим, че хората с толкова обширни знания никога не са открили желязото.

Чукалото и хаванът на снимката са били открити през 1877 г. в златоносен пясък под лавата на планината Табле. Слоят, който е поне на 33 милиона години, доказва, че човешките същества винаги са водили човешки начин на живот. (вляво)

Вкаменена подметка на обувка бе открита в 213 милиона годишна скала. Преди милиони години хората са носели обувки и несъмнено са имали облекло, радвали са се на кулинарна култура и богати социални взаимоотношения. Единствената известна снимка на тази вкаменелост била публикувана в нюйоркски вестник през 1922. Открития като това, които опровергават твърдението за еволюцията на човешката история, са прикривани или пренебрегвани от еволюционистите. (в средата)

Върху това 3 милиона годишно парче кремък е бил гравиран образ, наподобяващ човешко лице. Много е трудно изработването на толкова правилни дупки в кремък и за целта са необходими специални метални сечива. Извършването на това е невъзможно при силно примитивните условия, за които еволюционистите предполагат.(вдясно)

Напротив, археологическите открития показват, че еволюционните твърдения, че металът е бил непознат и не е бил използван от много древните общества, не са верни. Доказателството включва открития като останки от метален съд на 100 000 години, метални сфери на 2,8 милиарда години, желязна тенджера, която се предполага, че е на 300 милиона години, 27 000-годишни парчета плат, намерени върху глина, и следи отпреди хиляди години от метали като магнезий и платина, които бяха разтопени успешно в Европа едва преди няколкостотин години. Тези разхвърляни останки напълно унищожават класификациите Ранна (Груба) Каменна епоха, Късна (Полирана) Каменна епоха, Бронзова и Желязна епоха. Но голяма част от тези открития, след появата им в множество научни издания, също са били пренебрегнати от учените-еволюционисти и скрити в мазетата на музеите. Вместо истинските факти като история на човечеството са представяни тези въображаеми еволюционни приказки.